Приложение на z –преобразуванията в теорията на вероятностите -
дискретни разпределения
Нека е дадена дискретна случайна величина X с ред на разпределение
Извършваме z-преобразувание на редицата
Получената функция в теорията на вероятностите то се нарича пораждаща функция на случайната величина X.
В общия случай се означава с GX(z) .
Тя може да се разглежда и като средна стойност на случайната величина zX .
Пораждащата функция GX(z) като математическо очакване на zX
От случайната величина X можем да сьставим друга – zX.
Да намерим нейното математическо очакване - E(zX).
Означаваме вероятността за събитието „случайната величина X да заеме стойност i” с pi:
Тогава за математическото очакване на zX имаме:
Ако е известна пораждащата функция GX(z) може да се възстановят
вероятностите pi =P(X=i).
Това можем да се направи като развием GX(z) в степенен ред спрямо z.
Ще докажем третото свойство:
При z=1 получаваме:
Да добавим към тези суми събираемите
Достигаме до:
Пораждащите функции на Бернулеивото, геометричното и Поасоновото разпределение са:
Това за биномното разпределение.
Сега да видим за геометричното:
Да отбележим, че тук случайната величина е „Брой опити до първия успех”.
От това е и началната нула.
За Поасоновото:
Ще намерим средните стойности и дисперсиите на трите разпределения.
Това за биномното разпределение.
Сега за геометричното:
И сега за Поасоновото:
Както беше споменато, ако е известна пораждащата функция GX(z) може да се
възстановят вероятностите
pi =P(X=i).
Това можем да се направи като развием GX(z) в степенен ред спрямо z.
Пример 1
Нека p+q=1 и
Ще намерим вероятностите P(X=i) = pi .
Развиваме GX(z) в степенен ред:
Коефициентът пред zi е p.qi i = 0, 1, 2, ... следователно
Пример 2
Нека
.
Ще намерим вероятностите P(X=i) = pi .
Развиваме GX(z) в степенен ред.
Тогава вероятността
P( X=i ) е коефицентът пред z i –
i = 0, 1, 2, 3, ...
Този ред отговаря на Поасоново разпределение.
Ако X1 и X2 са независими случайни величини то
Първо доказателство ( непосредствено)
Понеже X1 и X2 са независими случайни величини то
Първа вероятност в произведенито ще означим pi а втората с qi .
Сменяйки реда на сумиране, като първо сумираме по n а след това по i получаваме
Полагаме n-i=:k.
Второто доказателство ( чрез използването на теоремата че ако случайните величината А и В са
независими то за средата стойности на тяхното произведение е изпълнено E(A.B)=E(A).E(B).
Понеже X1 и X2 са независими такива са и
Тогава от теоремата
Ако
X1 , X2 , ... Xn са независими,
Поасново разпределени случайни величини с параметри
λ 1 , λ 2 , ... λ n
то тяхната сума е сьщо Поасоново разпределена случайната величина с параметьр
.
Ако X е Поасонова случайна величина то
От предното твърдение и независимостта на Xi :
Първото равенство следва от представянето на пораждащата функция като средна стойност.
Третото равенство е поради независимостта на случайните величини.
Знаейки пораждащата функция на Поасоновото разпределение получаваме:
От тази пораждаща функция може да се вастанови редът на разпределенито.
То е Поасоново с параметьр
.
Нека
X1 , X2 , X3 ...
са независими, еднакво разпределени случайни величини, заемащти стойностите 0, 1, 2, ... .
Следователно те имат еднакви пораждащи функции GX(z).
Случайната величина
е сумата на първите N.
N e дискретна случайна величина, със същите стойности 0, 1, 2, ...
с пораждащта функция GN(z) .
Тогава
.
Да означим с pi вероятността P(N=i).
При N=0 Y=0.
Засега израза p0z0 го оставяме настрана.
Условните вероятности P(Y=S|N=i) ги нанасяме в таблица.
Ако фиксираме N-тата колона, умножим елементите й по степените на z и съберем ще получим
Получентите степенни редове на z трябва да умножим по pN и да съберем по N.
Не трябва да пропуснем и p0z0 .
Получаваме
Това доказателство го разбирам, но това , от книгата на Дж. Виртамо
„Теория на масовото обслужване” 2
Литература:
1 Уйлям Фелър Увод в теорията на вероятностите и нейните приложения Издатлство „Наука и изкуство” 1986 г.
2. J Virtamo Queueing Theory / Discrete distributions
Какво ще научим:
Приложение на z –преобразуванията в теорията за масовото обслужване