Звуково произнасяне Предмет който се има
предвид
Вестник
Господи, дай ми спокойно време и светъл ум да разкрия математическите тайни.
Спаси ме от изкушенията на словоблудството и пилеенeто на време и пари.
Господи, просвети разума ми право да разумява и ръката ми вярно да пише.
На тебе уповавам. Амин.
|
Древно-египетският език афро-азиатски, свързан с Берберската, Семитската и група африкански езици говорими в днешен Судан и Етиопия, известна с името Беджа.
Трябва да се има предвид, че писменият език отразява в ограничена степен говоримия.
Изобразен предмет Звуково произнасяне Предмет който се има
предвид
Това е както шерадата - ребус, при който няколко букви са заменени с предмет, в думата за който тези букви се срещат и по изоброженията трябва да се възстанови мисълта.
Йероглифите са картини, служащи за записване на древноегипетския език. В началото те са служели просто за описание на имуществото на фараоните. Записите са били съвсем обикновени - изобразяване на предмета и след това число, отразяващо броя на притежаваните такива предмети. Но с усложняване на езика са били необходими повече знаци. Древноегипетската писменост се състои от около 800 отделни знака.
Както във всеки език, думата се състои от звуци - съгласни и гласни. Но при нейния запис чрез древно- египетското писмо, обикновено, гласните звуци се пропускат. Такова е положението и в съвременното арабско писмо. Двата знака за съгласни звуци - "рт" могат да бъдат произнасяни като рат, рот, ерот или аорта. Понеже произношението не е запазено, освен отчасти при Коптския език, за египтолозите не може да има единомислие за произношението. Обикновено между двете съгласни се поставя звука "е" или, в някои случаи, "а".
Произношението на думата е по-важно от нейния запис, защото тя може да съдържа еднакви съгласни звуци в същата последователност. Такива думи ще се записват по еднакъв начин чрез йероглифското писмо.
Йероглифното писмо не е само ръкопис. То е повече картина и като такова е естетически - композиционно и колоритно издържано. Символите могат да се записват отляво надясно или обратно, както и отгоре - надолу. Това е в зависимост от посоката на лицата на фигурите изобразени в текста. Те винаги са насочени към началото на реда.
 |
 , 3 | Ларингален взрив в началото на думата (а) |
 |
i | Обикновен, съгласен (й) в началото на думата, понякога еднакъв с |
 |  , 9 |
Фарингален звук, нямащ аналог в българския |  |
w | Близък до английското "w" |
 |
y | й |  |
b | б |  |
p | п | ||
 |
f | ф |  |
m | м |  |
n | н | ||
 |
r | р |  |
k | к |  |
g | г | ||
 |
t | т |  |
d | д |  |
s | с | ||
 |
sh |  |
l | |
 |
z | |
 |
h | х ларингален |  |
 , h. | х фарингален |  |
 , kh | х велиарен, близък до х |
 |
 , ch | х палатален | |||
 |
 | изначално ч |  |
 , q | емфатично к |  |
 | изначално дж или емфатично ц |
Вълкан и Станчо Павлови
Забележки
Към втората част на учебника са добавени диференциални уравнения. Станчо Павлов
Гледах документален, американски филм за втората световна война.
В него това стихотворение бе преведено на английски.
Цялото. Станчо Павлов
Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.
Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.
Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.
Константин Симонов 1941
|
Юлиан Попов - журналист и писател, живеещ в Лондон, живо интересуващ се от България,
е публикувал статия във вестник "Капитал" по въпроса.
Общото впечатлиние от нея е че законът е изцяло калпав. В Англия законът бил над 200 страници а нашият -само 20.
То от и без това калпавия закон - една точка повече или по малко - какво значение?
Но тогава бих задал въпроса: Защо трябва да премахваме нещо от краткия закон а не да добавяме?
Същият автор более за Езика. В статията се "Четириезична България" от 2004г., той заиграва и с езика на Вазов и
употребява думи и изрази, неподходящи за публичен изказ.
Това показва, че и с тази точка нещата с Езика ни не стоят добре и след нейното премахване неминуемо ще се влошат още повече.
Гледах предаване, посветено на тази тема.
Участваха четири дами - две защитнички на поправката и две противнички - преподаватели в Софийския Университет.
Първите твърдяха, че изискването е отпаднало, защото от него не произтичат никакви подзаконови документи - правилници и наредби.
Не знам какви правилници и наредби, даже и какво законово действие може да произтече от първите думи на Американската Конституция
"Ние, Народът..." . Ако останеше до нашия парламент, сигурно щеше да им види сметката от подобни съображения.
Двете защитнички на изискването много, даже твърде, книжовно я защитаваха, с което показаха безпомощността на книжниците просто, ясно и
с разбираем плам да устояват мнение и да зашитават позиция.
Изглежда, че наука не може и не трябва да се прави единствено по финансирани проекти.
Другият случай на изразена подкрепа на поправката беше на една среща, организирана от Общинския комитет на БСП в нашия град.
Присъстваше министъра на финансите и няколко, но не много, заместник - министри.
Присъства и този на МОН - Ваня Добрева.
До нея стоеше един симпатичен брадатко.
Министър Орешарски отговори обстойно на всички зададени му въпроси, дори и на тези, които не му бяха зададени.
Но една учителка от града попита за въпросната поправка.
Посочи и прословутия кръчмарски пример, как заради една запетайка един човек бил обесен.
Надявам се да не знаете тази история, защото ще се опитам да я преразкажа.
Ще добавя от себе си и едно тире и малко ужасна пунктуация.
Един прокурор, жертва на занижените държавни изисквания в образованието, написал:
"Да се обеси, не да се помилва."
А имал предвид: "Да се обеси - не. Да се помилва."
Тя и учителката малко се пообърка.
Зам. министъра защити промените защити промените в закона, без да каже какви са те точно.
Образовен, книжовен човек.
След края на изказването си погледна брадаткото, а той, зад покривката направи жест сръка - с вдигнат палец.
В смисъл - Браво!
Изразът на лицето й показваше, че и тя е доволна от себе си.
Ето пасаж от мнението на Института по Български Език - БАН
" В т. 4. на чл. 16. се посочва, че трябва да има държавни образователни изисквания и по отношение на
"усвояване на книжовния български език".
Тук, в т. 4., за разлика от т. 3., не се визира учебният предмет български език и литература, а книжовният български език като
ОФИЦИАЛЕН, т. е. като единственото средство, чрез което се осъществяват както цялостният учебен процес в училище,
така и публичната комуникация в българското общество."
...........................
Становището на Института за български език при БАН е, че т. 3. и т. 4. от чл. 16. на ЗНП уреждат различни материи.
Всяка от тях има своето място в ЗНП и е с важно значение за образованието и за обществото.
По тази причина т. 4. трябва да се запази и въз основа на нея да се разработят необходимите адекватни държавни образователни
изисквания.
Нашият университет няма мнение. То от академизъм - остава ли време. Учителите ни по Български език - нямат мнение.
Или то е толкова интимно, толкова лично, че не може да бъде публикувано, особено ако е противно на държавното.
Но всъщност какво толкова се е случило. Нашият книжовен Език е загубил закрилата от нашата Държава.
Тя за какво ли се грижи вече?
Нашият Език - загубил своята Книжовност - "таз сила" стара, тоз книжовен мит.
Това не е важно.
Важни са петте лева за деня.
Ние, Българите си имаме мечта - да ги удвоим.
Имаме си и Мисия - да се претопим.
Станчо Павлов
Заето от: http://www.probujdane.comБЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Иван Вазов Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива - от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива? Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални! Не си можал да въплътиш във теб създаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал! Тъй слушам сe, откак съм на света! Сe туй ругателство ужасно, модно, сe тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно. Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколенье; ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа. Пловдив, 1883
Ивайло Николов Игоров
( чуждестранен студент)
Ако вие, не дай Боже, починете от естествена или неестествена смърт (второто е по вероятно в описаната ситуация), утре (опазил Бог) и до вчера не сте заявили пред Вашия личен лекар, че не желаете от вашия труп (О Господи!) да се вземат тъкани, органи и кой знае какво друго ценно съдържате, те ще ви бъдат взети. Това се нарича ”презумптивно съгласие” ( `Учете Бе!) и е прието за закон от нашето-Българско народно събрание.
Вземането на органи се нарича ”експлантиране” (Не `учите!) и се осъществява от ЧУЖДЕСТРАННА ФИРМА. ”Експлантантите” ще се
”инплантират” на чуждестранни „рецепиенти”.Парсата се прибира от чуждестранна фирма.
Така една малка част от нас ще види Америка, ще влезе в Европа.
Ако починалия е непълнолетен и поради тази причина не може да заяви своето желание или нежелание, близките му ще бъдат хем
утешавани, хем увещавани от психолог, осигурен от фирмата.
И нашите държавни мъже са вътре - щото има лев в тая работа.
Само Вие сте отвън. Защо ли!?
Приканвам всички читатели на вестника, при първото си посещение при личния си лекар, да заявите своята ВОЛЯ и да пожелаете тя да бъде отразена в здравната ви книжка. Иначе ще станете неволен дарител на тази фирма.
PS
Не виждам никаква връзка между по-горното, предстоящата приватизация на болниците (Помислете къде се намира „Немската” болница
и кога ще бъде приватизирана поради несъстоятелност и т.н, ами сградите зад ”Трета поликлиника”?!?), желанието на негово
Величество Посланника на САЩ в България, нашата страна да стане пионер във внедряването и използването на генните технологии в
Европа и войната по пътищата.
Вие виждате ли?!?
Живко Кунев
По темата:
Последва огнена напаст,
незнайно дали случайна или предателски стъкмена от Императора,
защото летописците свидетелстват и за едното и за другото,
по - злочеста от всичко, което пожарите са предизвиквали на този град.
Зачена се от онази част на цирка, която ...
... ... ... ...
Докарана бе храна от Остия и градовете наблизу, и платата за крината намалена бе на три сестриции.
Тези дела, макар народуугодни нямаха сила, защото тръгнаха слухове, че когато градът е бил в пламъците,
Императорът, на частна сцена, е възпявал разрушението на Троя,
уподобявайки състоящата се злочестина
с древни неволи.
Публий Корнелий Та̀цит 56 – 117г. "Анали"
Той обичаше да чете, да гледа и да слуша - всичко.
Опияняваше се от разкриването на смисъла на думите и мисълта, пораждана от тях при подредбата им в изречение.
Потокът на изреченията превръщаше мислите в чувство и настроение - по скоро в състояние – на действено четяща
нирвана (състояние на блаженство), пребиваването в която го правеше единствено щастлив.
Когато беше малък, учителят го хвалеше за гладкото и изразително четене и умението му да запомня и рецитира (чете пред слушатели) стихове.
Срамуваше се да анализира (тълкува) публично (пред другите), защото усещаше, че това което е разбрал не е за казване пред другите, не защото ги подценяваше, а защото усещаше, че този инстинкт (нагон) за постигане на истината, криеща се зад символите (знаците), диалозите (разговорите) и фактите (случките) е едно непозволено оръжие, притежанието на което ще го отдалечи от другите и те ще започнат да странят от него.
А толкова искаше да бъде като тях.
Веднъж учителят попита класа (група ученици, изучаващи определен предмет по обща програма), защо авторът приключва
произведението с убийството на главния персонаж (човек, за който се разказва) от неговия най-добър приятел.
И след продължително мълчание, повтори дословно въпроса си гледайки го в очите.
Изтърва се и каза: ”Не е виждал правдоподобно продължение”.
Не отговори на другите въпроси – и на учителя и на съучениците си в
последвалия спор.
В края на часа учителят заяви, че за това единствено изречение му поставя отличен.
А той би предпочел и по-ниска оценка, но не и натрапчивите въпроси и неудобното и конфузно (смутено) но и непредумишлено мълчание.
Не и факта, че учителят го бе разбрал.
Чустваше се като гол охлюв всред бушуващи пламъци.
Никога не повтори тази грешка.
С годините страстта му към четене, гледане, слушане и разбиране стана патологична (болестна) и неминуемо го водеше към гибел.
Той разбираше това, но продължаваше да се търкаля по надолнището, заблуждавайки се, че самото търкаляне е неговата съдба.
Изучи всевъзможни техники (умения) за бързо четене. И благодарение на тях и своите способности, четеше все по-бързо,
по-бързо – опасно бързо.
Гледайки телевизия (кехлибарени образи)– гледаше едновременно няколко програми (предавания) и можеше да направи обстоен разказ
за всеки от филмите (заснети случки) и всяко от предаванията, които го бяха заинтерисували, по-подробен и по-задълбочен от самите тях,
дори и от замисъла на авторите (създателите) им.
В памета на компютъра (сметало) му имаше повече книги от Британската библиотека (книгохранилище). Беше в контакти (разговори чрез
слово – устно или писменно) с болни електронни (цифрови) библиофили (книголюбители), но за разлика от тях, беше прочел всичко.
Знаеше и разбираше, но не можеше да живее. Беше загубил вкус към общуването, дори с образовани събеседници. Предпочиташе трудовете им, защото в разговора, те не внимаваха твърде много в изречените думи и нямаха възможност да се коригират (поправят). В писмения си изказ бяха далеч по-прецизни (точни), ясни и разбираеми.
Обемът на компютъра му беше недостатъчен, и той започна да записва книгите на дискове (Си и ДиВиДи).
Подреждаше ги по тематики (раздели), науки и жанрове (способ за изразяване).
Не знаеше защо.
Беше ги запаметил всичките.
Във своята памет, във своето тяло, а всъщност във своята същност.
Зрението му се усилваше с времето.
С изненада за себе си веднъж установи, че може да разчете текст ( написано) от весник на двадесетина метра (мера за дължина) от него.
Чуваше разговори от другия край на площада. Беше достатъчно да насочи вниманието си към компанията (дружина).
Разбираше какво мисли човек по неговата стойка и походка.
Но осъзна, че нещата не вървят на добре, когато разбра, че гледайки по блестящата повърхност на дисковете (търкало), можеше да разчита текста по тях и да вижда изображенията или кадрите (една от много последователни картини).
Неволно започна да пише върху тази повърхност, с поглед – просто някакви бележки върху белите полета на диска.
Думи, откъслечни изречения, мисли, екскизи (зачатък на рисунка или картина) или просто драскулки.
Беше ужасно, беше пропилял живота си, в четене и гледане, превръщайки се в изчадие.
Без семейство, без дом със зарязани роднини - едно Око, което вижда и със поглед пише – думи, нищо не значещи думи,
безсилни да изразят нищо за него, защото го няма.
Можеше ли несъществуващото да вижда и да се изразява.
А и това което, вижда съществува ли то самото, когато той го бе отрекъл – съществуващото, отдавна, отказвайки се да изразява
отношението си към него.
Как е възможно да преодолееш невъзможността да съществуваш?
Той си зададе този въпрос, и започна да търси отговора му, отказвайки се от четенето и ограничавайки зрението си. Купи си тъмни очила и започна да ходи на обществени места. Носеше си един диск и докато небрежно си бърбореше с някой непознат, или имитативно (на уж) флиртуваше (сваляше) с някоя дама го слагаше на масата и запълвайки си времето, четеше от него.
Докато един ден не се случи непоправимото.
Същата случайна маса, същите случайни два стола, дори и същият случаен събеседник.
Някъкъв диск на масата.
Две питиета.
Другият отпи, сети се за нещо и се наклони към него.
Небрежно постави чашата си върху диска и каза нещо.
Той го погледна внимателно в очите. Острият му поглед навлезе в мозъка му и го прочете. Написа нещо – дума някаква.
Другият се строполи. Наскачаха хора, незнаейки какво се е случило.
И той не знаеше.
На следващия ден се взря дълбоко в себе си.Не прочете нищо,нямаше нищо за четене.Само писа. С Nero Burning.
Станчо Павлов
02.04.08 Рейтингът на Вестника главоломно пада:
|
Посред бял ден – мартенски, слънчев и греещ, лицето Fe. Cu. , е забелязано, въоръжено с ножовка да извършва подозрителни дейности спрямо катинара, който е бил последното препятствие към богатия на суровини, макар и вторични, заден двор на учебно-производственото хале. Лицето Fe. Cu. е едно интересно лице – обитаващо недовършения строеж на територията на Университет "проф. д-р Асен Златарав", успяло да избегне, засега обработването със СРС ( специални разузнавателни средства). Забързани служители, заети със стрикното изпълнение на служебните си ангажименти – осигуряващи срещу нищожно заплащане високото качество на учебния процес са забелязали тези дейнсти но не са им обърнали нужното внимание. Техният висок морал – богата мозайка от Европейско - Антлантически ценности не им е позволил дори и да допуснат зла умисъл от един изграждащ Капитализма гражданин, каквито ние всички се явяваме по неволя. След преодоляване на това последно препятстве, по време на обедната почивка, през която нашите достойни служители се отдават в стола на гастрономични удоволствия – обикновено боб, супа или леща, дейният Fe. Cu. натоварва две тежки вторични суровини на камион, снабден с кран. Те представлявали, сами по себе си две тръби, с диаметър около метър (1042,10 mm) и дължина – около два (2042,10 mm). Любознателният читател веднага може да пресметне тяхното тегло, като знае, че дебелината е 10 ,10 mm а относителното тегло на стоманата, от която те са били направени е 7,8.103 kg/m3. Помагъл му е нищо неподозиращия шофьор. Леко отпуснатия след обилния обяд, наш достоен служител – Тенко, обърнал внимание на неестественото положение на двете тръби – канчени на чужд камион с кран. На нарочно невинния въпрос "Какво правите бе? ", гражданите декларирали, че ще карат тръбите до стола. По едва доловими с просто ухо вибрации в гласовете им, вроденият Тенков дедектор на лъжата засветил с ярка червена светлина. Извършвайки експертна проверка от два независими источника, естеството на която запазваме в тайна, той се уверил окончателно в несъвсем честните намерения на двамата. Извикал колегите си от работилницата и всички заедно препречили пътя на камиона с телата си, скандирайки "Но пасаран!". Единият от злоумишлениците избягал, заблуждавайки се, че това е заплаха срещу неприкосновенността на неговата личност, и посегателство върху правото му да си ходи, където си иска. А шофьорът останал поради, естеството на неговата професия. От бързо проведеното разследване на место се оказало, че той бил съвсем невинен, защото не знаел кой го е наел. Но следствието работи. На следващия ден изчезнаха няколко метални скари за почистване на калта от обувките. На следващия ден останалите такива бяха заварени. Ще ви държим в течение. А Вие бдете.
|
Стоядин Велинов
17.03.08Как при едно такова огромно разнообразие от системи и подходи може изобщо да се създаде някаква сравнимост между знанията на учениците придобити по различните училища? Тук именно вече наистина се налага единното държавното регулиране и то на няколко нива – първоначално, прогимназиално и гимназиално, единни изисквания относно придобитите знания на тези нива.
Слава Богу, след години на умуване тестовите системи и у нас са на път да бъдат приети. Разбира се трудно ми е да разбера, защо цели научни институти се занимават със съставянето на тези така нуждаещи се от „научни разработки” тестове, след като освен по български език и литература те могат да бъдат дословно заимствани и просто преведени от онова което от години съществува в световната практика. Ние ще се приобщаваме ли към света или ще измисляме свой собствен нов модел на живот?
Действително големите проблеми на нашето средно образование обаче са други.Толкова ли е трудно да се проумеят тези неща? При една свобода на творчество на отделните образователни колективи, не само ще се появи конкуренция, но и по един съвсем естествен начин, без „инструкции отгоре” ще се появи обективна оценка за работата на тези колективи на базата на получените резултати от единните тестови изпити на техните ученици.
Безпокои ме, че всички тези неща не са новост и се знаят от отдавна от много хора, но няма желание те да се приложат. Твърди се, че учебните системи по принцип са консервативни, но май много по-консервативни, а може би точната дума е напълно закостенели са нашите виждания за развитието на обучителните системи. А развитието е неизбежно в съвременния динамичен свят. И ако някой се заблуждава, че развитието се изчерпва с появата на компютри в училищата и лекото осъвременяване на учебния материал с забъркани учебници много се лъже.
Мисля си, че единствено правилния път за генерално решаване на проблемите на нашето средно образование е в неговата децентрализация и отпушване на творческата инициатива на българския учител, на отделните творчески колективи, на тези които считат, че имат идеи и сили в това направление да ги докажат на практика. Тогава ще имаме и истинска конкуренция, и истинско желание за творчество в областта на образованието, и истински постижения, а най-вероятно и истинско диференцирано заплащане на труда на учителите по обективни критерии.
Йоанна и Люба Павлови
|