Това е вестника на Станчо Павлов


01.11.08
Редакцията на вестника пожелава на многобройните му читатели светъл празник на Народните Будители.
Нека ни събудят за доброто, дълбоко скрито в нас.
Пожелаваме също и паметна задушница.
Бог да прости мъртвите и нека те ни помагат в добрите ни дела.

Редакцията



23.09.08
Предлагаме на читателите тест за определяне на характерите на Айзенк.
Изказвам благодарност на Анито за набирането на текста.
Използвана е книгата "Пълна психодиагностика на човека" Автор Анатолий Баташирев Издателство СофтПрес 2007

Изготвил: Станчо Павлов



Една българска дама, по време на флирт с англичанин, във върховния момент възкликнала: "Сър! Вай!".
Така се родила английската дума "СЪРВАЙВЪР".

23.09.08
    3 в 1 + EU.com
	
Триглавата ламя
си свирка със уста.
Народът цял е в слух
И аз песничка дочух.

Лявата глава -
социална си е тя.
Масларова - на плаж,
Станишката е в час.

А средната глава,
Корона я краси,
Симеонова брада
И Рилската гора.


Дясната глава
Във обръч се върти.
Права и свободи
и стига с тез пари!

Бат` Бойко е герой
Той пази златен плод,
Че дойде ли ламя,
Боклук ще стори тя.

Останах най отзад
Опоз на цяла власт.
Главата `и красива,
опашката- вони.

             Европо, дай пари,
             Кесия отвори,
             Че Призракът завчас
             Ще дойде пак при вас.
Станчо Павлов
9.05.08

Гледах документален, американски филм за втората световна война.
В него това стихотворение бе преведено на английски.
Цялото. Станчо Павлов


Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

       Константин Симонов 1941

Заето от: http://www.litera.ru/stixiya/authors/simonov/zhdi-menya-i.html

4.05.08

Член 16, алинея 4 (отпаднала)
от параграф 22 на Закона за народната просвета

За какво става дума: Чл. 16 от Закона за народната просвета се отнася за сферата на държавните образователни изисквания. Или какво желае Държавата от образованието и какво тя ще изисква от него. Включва 19 области от народната просвета - предмет на държавен контрол. Отпаднала е една единствена: усвояването на книжовния български език. Ще се опитаме да изразим няколко гледища и аргументи за тази поправка, или поне не са категорично против нея.

За


Юлиан Попов - журналист и писател, живеещ в Лондон, живо интересуващ се от България,
е публикувал статия във вестник "Капитал" по въпроса.
Общото впечатлиние от нея е че законът е изцяло калпав. В Англия законът бил над 200 страници а нашият -само 20.
То от и без това калпавия закон - една точка повече или по малко - какво значение?

Но тогава бих задал въпроса: Защо трябва да премахваме нещо от краткия закон а не да добавяме?
Същият автор более за Езика. В статията се "Четириезична България" от 2004г., той заиграва и с езика на Вазов и употребява думи и изрази, неподходящи за публичен изказ.
Това показва, че и с тази точка нещата с Езика ни не стоят добре и след нейното премахване неминуемо ще се влошат още повече.


Гледах предаване, посветено на тази тема.
Участваха четири дами - две защитнички на поправката и две противнички - преподаватели в Софийския Университет.
Първите твърдяха, че изискването е отпаднало, защото от него не произтичат никакви подзаконови документи - правилници и наредби.

Не знам какви правилници и наредби, даже и какво законово действие може да произтече от първите думи на Американската Конституция
"Ние, Народът..." . Ако останеше до нашия парламент, сигурно щеше да им види сметката от подобни съображения.
Двете защитнички на изискването много, даже твърде, книжовно я защитаваха, с което показаха безпомощността на книжниците просто, ясно и с разбираем плам да устояват мнение и да зашитават позиция.
Изглежда, че наука не може и не трябва да се прави единствено по финансирани проекти.


Другият случай на изразена подкрепа на поправката беше на една среща, организирана от Общинския комитет на БСП в нашия град.
Присъстваше министъра на финансите и няколко, но не много, заместник - министри.
Присъства и този на МОН - Ваня Добрева.
До нея стоеше един симпатичен брадатко.
Министър Орешарски отговори обстойно на всички зададени му въпроси, дори и на тези, които не му бяха зададени.
Но една учителка от града попита за въпросната поправка.
Посочи и прословутия кръчмарски пример, как заради една запетайка един човек бил обесен.
Надявам се да не знаете тази история, защото ще се опитам да я преразкажа.
Ще добавя от себе си и едно тире и малко ужасна пунктуация.
Един прокурор, жертва на занижените държавни изисквания в образованието, написал:
"Да се обеси, не да се помилва."
А имал предвид: "Да се обеси - не. Да се помилва."
Тя и учителката малко се пообърка.
Зам. министъра защити промените защити промените в закона, без да каже какви са те точно.

Образовен, книжовен човек. След края на изказването си погледна брадаткото, а той, зад покривката направи жест сръка - с вдигнат палец. В смисъл - Браво! Изразът на лицето й показваше, че и тя е доволна от себе си.

Това са примерите, които успях да изровя от паметта си или да намеря, в подкрепа на отпадането на т. 4 от чл. 16 от закона. Но откъде е вдъхновено отпадането на тази точка - единствената с тази съдба от 19-те.
Не знам.

Но намерих из материалите на Българския Хелзински Комитет материали, които може би имат връзка с това.

Въздържал се


Може би, това е една допълнителна, криворазбрана грижа за децата, чийто майчин език не е български.
В документа "Съгласие за реформа и развитие на средното образование"! (18 февруари 2008) на Българския Хелзински комитет, това се нарича "Интегрирано образование" и "Компенсаторни мерки".
Законопроектът е внесен в НС на 25 февруари 2008.
Сякаш има съгласуване на двата документа.
Първият е резултат от проект: „Политическа и правна подготовка за реформа на образователната система с цел насърчаване на равни възможности за всички деца в България”, финансиран от Ромския образователен фонд към Европейският център за ромски права.
В качеството си на експерт, единствен политик, който е взел участие при обсъждането на документа е Лютви Местан, председател на Парламентарната комисия по образование и наука.

Основните политически сили в нашата страна се оказали неспособни (с "установена невъзможност" -така е казано) да излъчат представител, който да изрази мнение или аргументирано и публично да откаже участие.

Нито един. Не се намерил такъв сред тях. На кого се сърдим тогава?
А сърдити -много.

Против


Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”

Проф. Димитър Камбуров (ДСБ), също е заявил становището си против отпадането на държавните образователни изисквания по книжовен български език.

Ето пасаж от мнението на Института по Български Език - БАН
" В т. 4. на чл. 16. се посочва, че трябва да има държавни образователни изисквания и по отношение на "усвояване на книжовния български език".
Тук, в т. 4., за разлика от т. 3., не се визира учебният предмет български език и литература, а книжовният български език като ОФИЦИАЛЕН, т. е. като единственото средство, чрез което се осъществяват както цялостният учебен процес в училище, така и публичната комуникация в българското общество."
...........................
Становището на Института за български език при БАН е, че т. 3. и т. 4. от чл. 16. на ЗНП уреждат различни материи.
Всяка от тях има своето място в ЗНП и е с важно значение за образованието и за обществото.
По тази причина т. 4. трябва да се запази и въз основа на нея да се разработят необходимите адекватни държавни образователни изисквания.


Провежда се петиция против отпадането на това изискване.
Подписаните са около 92 хиляди.
Много от изказаните мнения са неграмотни, но дори и това показва необходимостта от възприемането на Езика като нещо крехко, изискващо специални грижи.

Ето няколко мнения:
Петя Веселинова Колева Милано Италия
Тръпки ме побиват от тази новина. Възмутена съм. Как може да има такова предложение изобщо.
Горда съм, че съм българка и нека новото поколение се гордее с това.
Ние сме една от най-старите държави в света, с традиции и ценности.
Да живее България и да я запазим неопетнена.
Ана Цветанова Тодорова София България
Ако целта е ние БЪЛГАРИТЕ да ставаме все по-неграмотни, то това е пътя.
Но едва ли искаме и този СРАМ.
Стела Ненчева Мечкова Бургас България
Решително заставам зад инициаторите на петицията и честно казано съм изумена от "успокоителните" слова на доц. Владимир Трендафилов (а и на проф. Божидар Димитров) в предаването "Сеизмограф по БТВ, че нямало опасност да се заговори на друг език в България.
За мен е страшно дори и само отпадането на определението "книжовен", защото това би означавало още по-добри възможности за изява на напористата посредственост, която за съжаление вече ни залива с безумни писания в пресата и неправилен говор по радиото и телевизията.
Теодора Цанкова Пиралкова София България
Смятам, че трябва да се запази държавното изискване за усвояване на книжовния български език.
Точка 4, чл.16 от Държавните образователни изисквания е единственото място, където законодателят е указал, че държавата има грижа и изисквания при усвояването на книжовния български език от българските граждани в процеса на тяхното възпитаване и образоване.
Премахването на това изискване в законодателството поради довода, че всъщност Държавно образователно изискване по отношение усвояването на книжовния български език не съществува, според мен е абсурдно и неправилно.
Считам, че правилното решение на проблема е да се изготви съответна наредба, уреждаща Държавните образователни изисквания за усвояването на книжовния български език.
Тоест да се осмисли и затвърди сега съществуващото изискване, а не да се премахва, понеже е най-лесното и бързо решение за момента.
Биляна Борисова Гаврилова София България
"Езикът е домът на битието" - институционалният отказ от охраняване и защита на националния език потенциално обрича националното битие на упадък.
Стела Гавриел Бехар Ерусалим Израел
Декларирам най - искреното си възмущение от факта че в България българският език няма да бъде задължителен за изучаване и използване.
Смятам, че в този случай ще е уместно да напомня на управляващите Паисиевите думи: "Българина знаи своя род и родина".
Езика е един от основните компоненти на самоопределението на всеки един човек.
Не го забравяйте драги държавници!
Снежана Николова Христова София България
Съсипахте държавата, покварихте детството на децата ни, унижихте майките и бащите ни на старини, ако ни вземете и езика няма да ви се размине!
С това вече ще предизвикате война.
Защото най-страшен е като избухне търпеливия народ!
Боряна Димова София България
За мене това е съзнателно провеждана в последното десетилетие политика-образованието, истинското образование, да остава на заден план, а на преден да се появяват псевдоценностите на "новото време".
На повечето хора им е пределно ясно, че полуграмотен и чалгизиран народ се управлява доста по-лесно, отколкото образован такъв.
Защото вторите имат ПРЕТЕНЦИИ към качеството на живота, който живеят.
Прави впечатление, че повечето от подписалите са жени.
Сякаш нашият Език е дете - сираче, имащо нужда от майка.


Нашият университет няма мнение. То от академизъм - остава ли време. Учителите ни по Български език - нямат мнение.
Или то е толкова интимно, толкова лично, че не може да бъде публикувано, особено ако е противно на държавното.
Но всъщност какво толкова се е случило. Нашият книжовен Език е загубил закрилата от нашата Държава.
Тя за какво ли се грижи вече?
Нашият Език - загубил своята Книжовност - "таз сила" стара, тоз книжовен мит.
Това не е важно.
Важни са петте лева за деня.
Ние, Българите си имаме мечта - да ги удвоим.
Имаме си и Мисия - да се претопим.

Станчо Павлов



14.04.08

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Иван Вазов Език свещен на моите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива - от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива? Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални! Не си можал да въплътиш във теб създаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал! Тъй слушам сe, откак съм на света! Сe туй ругателство ужасно, модно, сe тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно. Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколенье; ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа. Пловдив, 1883
Заето от: http://www.probujdane.com

13.04.08

Аз съм (?)

Аз съм един от вас.
Вие ме гледате навсякъде, но не можете да ме видите, защото никога не сме се срешали.
Вие, може би искате да се запознаем, но ние никога не можем да се познаваме.
Вие, може би искате да се сприятелим, но ние никога не можем да станем приятели.
Ах, ако можехте да ме видите, кой съм Аз ...!
( Работлив човек )

Аз съм (?)

Аз чувствам Любовта. Намерих я и се промених.
Аз разбрах Истината за Живота и искам да я споделя.
Но оглеждайки се около себе си не видях никой.
Попитах се защо всички около мен спят.
( Отрицателен човек )

Аз съм (?)

Ако имате Време, мислете за какво искате да го използвате.
Ако имате Способност, мислете за какво искате да я използвате.
Ако имате Любим, прегърнете го много силно, защото когато се запознаете с Любовта, трябва да имате и време, и способност да бъдете с Любимия.
Ако не сте прегръщали – плачете!
( Недостатъчен човек )


Ивайло Николов Игоров
( чуждестранен студент)




МЕСО

( Четивото не се препоръчва за деца под двадесет и една години )

Ако вие, не дай Боже, починете от естествена или неестествена смърт (второто е по вероятно в описаната ситуация), утре (опазил Бог) и до вчера не сте заявили пред Вашия личен лекар, че не желаете от вашия труп (О Господи!) да се вземат тъкани, органи и кой знае какво друго ценно съдържате, те ще ви бъдат взети. Това се нарича ”презумптивно съгласие” ( `Учете Бе!) и е прието за закон от нашето-Българско народно събрание.

Вземането на органи се нарича ”експлантиране” (Не `учите!) и се осъществява от ЧУЖДЕСТРАННА ФИРМА. ”Експлантантите” ще се ”инплантират” на чуждестранни „рецепиенти”.Парсата се прибира от чуждестранна фирма.
Така една малка част от нас ще види Америка, ще влезе в Европа.

Ако починалия е непълнолетен и поради тази причина не може да заяви своето желание или нежелание, близките му ще бъдат хем утешавани, хем увещавани от психолог, осигурен от фирмата.
И нашите държавни мъже са вътре - щото има лев в тая работа.
Само Вие сте отвън. Защо ли!?

Приканвам всички читатели на вестника, при първото си посещение при личния си лекар, да заявите своята ВОЛЯ и да пожелаете тя да бъде отразена в здравната ви книжка. Иначе ще станете неволен дарител на тази фирма.

PS
Не виждам никаква връзка между по-горното, предстоящата приватизация на болниците (Помислете къде се намира „Немската” болница и кога ще бъде приватизирана поради несъстоятелност и т.н, ами сградите зад ”Трета поликлиника”?!?), желанието на негово Величество Посланника на САЩ в България, нашата страна да стане пионер във внедряването и използването на генните технологии в Европа и войната по пътищата.

Вие виждате ли?!?

Живко Кунев

По темата:
http://www.dveri.bg/content/view/6133/107/
Двери България
"Донорството по презумпция – добре дошли в ада" - автор : Полина Спирова

10.04.08

Между редовете


Последва огнена напаст,
незнайно дали случайна или предателски стъкмена от Императора,
защото летописците свидетелстват и за едното и за другото,
по - злочеста от всичко, което пожарите са предизвиквали на този град.
Зачена се от онази част на цирка, която ...
... ... ... ...
Докарана бе храна от Остия и градовете наблизу, и платата за крината намалена бе на три сестриции.
Тези дела, макар народуугодни нямаха сила, защото тръгнаха слухове, че когато градът е бил в пламъците,
Императорът, на частна сцена, е възпявал разрушението на Троя, уподобявайки състоящата се злочестина
с древни неволи.

Публий Корнелий Та̀цит 56 – 117г. "Анали"

Той обичаше да чете, да гледа и да слуша - всичко.
Опияняваше се от разкриването на смисъла на думите и мисълта, пораждана от тях при подредбата им в изречение.
Потокът на изреченията превръщаше мислите в чувство и настроение - по скоро в състояние – на действено четяща нирвана (състояние на блаженство), пребиваването в която го правеше единствено щастлив.

Когато беше малък, учителят го хвалеше за гладкото и изразително четене и умението му да запомня и рецитира (чете пред слушатели) стихове.

Срамуваше се да анализира (тълкува) публично (пред другите), защото усещаше, че това което е разбрал не е за казване пред другите, не защото ги подценяваше, а защото усещаше, че този инстинкт (нагон) за постигане на истината, криеща се зад символите (знаците), диалозите (разговорите) и фактите (случките) е едно непозволено оръжие, притежанието на което ще го отдалечи от другите и те ще започнат да странят от него.

А толкова искаше да бъде като тях.

Веднъж учителят попита класа (група ученици, изучаващи определен предмет по обща програма), защо авторът приключва произведението с убийството на главния персонаж (човек, за който се разказва) от неговия най-добър приятел.
И след продължително мълчание, повтори дословно въпроса си гледайки го в очите.
Изтърва се и каза: ”Не е виждал правдоподобно продължение”.
Не отговори на другите въпроси – и на учителя и на съучениците си в последвалия спор.
В края на часа учителят заяви, че за това единствено изречение му поставя отличен. А той би предпочел и по-ниска оценка, но не и натрапчивите въпроси и неудобното и конфузно (смутено) но и непредумишлено мълчание. Не и факта, че учителят го бе разбрал.
Чустваше се като гол охлюв всред бушуващи пламъци.

Никога не повтори тази грешка.

С годините страстта му към четене, гледане, слушане и разбиране стана патологична (болестна) и неминуемо го водеше към гибел.
Той разбираше това, но продължаваше да се търкаля по надолнището, заблуждавайки се, че самото търкаляне е неговата съдба.

Изучи всевъзможни техники (умения) за бързо четене. И благодарение на тях и своите способности, четеше все по-бързо, по-бързо – опасно бързо. Гледайки телевизия (кехлибарени образи)– гледаше едновременно няколко програми (предавания) и можеше да направи обстоен разказ за всеки от филмите (заснети случки) и всяко от предаванията, които го бяха заинтерисували, по-подробен и по-задълбочен от самите тях, дори и от замисъла на авторите (създателите) им.
В памета на компютъра (сметало) му имаше повече книги от Британската библиотека (книгохранилище). Беше в контакти (разговори чрез слово – устно или писменно) с болни електронни (цифрови) библиофили (книголюбители), но за разлика от тях, беше прочел всичко.

Знаеше и разбираше, но не можеше да живее. Беше загубил вкус към общуването, дори с образовани събеседници. Предпочиташе трудовете им, защото в разговора, те не внимаваха твърде много в изречените думи и нямаха възможност да се коригират (поправят). В писмения си изказ бяха далеч по-прецизни (точни), ясни и разбираеми.

Обемът на компютъра му беше недостатъчен, и той започна да записва книгите на дискове (Си и ДиВиДи).
Подреждаше ги по тематики (раздели), науки и жанрове (способ за изразяване).
Не знаеше защо.
Беше ги запаметил всичките.
Във своята памет, във своето тяло, а всъщност във своята същност.

Зрението му се усилваше с времето. С изненада за себе си веднъж установи, че може да разчете текст ( написано) от весник на двадесетина метра (мера за дължина) от него. Чуваше разговори от другия край на площада. Беше достатъчно да насочи вниманието си към компанията (дружина).
Разбираше какво мисли човек по неговата стойка и походка.

Но осъзна, че нещата не вървят на добре, когато разбра, че гледайки по блестящата повърхност на дисковете (търкало), можеше да разчита текста по тях и да вижда изображенията или кадрите (една от много последователни картини).

Неволно започна да пише върху тази повърхност, с поглед – просто някакви бележки върху белите полета на диска. Думи, откъслечни изречения, мисли, екскизи (зачатък на рисунка или картина) или просто драскулки. Беше ужасно, беше пропилял живота си, в четене и гледане, превръщайки се в изчадие.
Без семейство, без дом със зарязани роднини - едно Око, което вижда и със поглед пише – думи, нищо не значещи думи, безсилни да изразят нищо за него, защото го няма.
Можеше ли несъществуващото да вижда и да се изразява. А и това което, вижда съществува ли то самото, когато той го бе отрекъл – съществуващото, отдавна, отказвайки се да изразява отношението си към него.

Как е възможно да преодолееш невъзможността да съществуваш?

Той си зададе този въпрос, и започна да търси отговора му, отказвайки се от четенето и ограничавайки зрението си. Купи си тъмни очила и започна да ходи на обществени места. Носеше си един диск и докато небрежно си бърбореше с някой непознат, или имитативно (на уж) флиртуваше (сваляше) с някоя дама го слагаше на масата и запълвайки си времето, четеше от него.

Докато един ден не се случи непоправимото.

Същата случайна маса, същите случайни два стола, дори и същият случаен събеседник.
Някъкъв диск на масата.
Две питиета.
Другият отпи, сети се за нещо и се наклони към него.
Небрежно постави чашата си върху диска и каза нещо.

Той го погледна внимателно в очите. Острият му поглед навлезе в мозъка му и го прочете. Написа нещо – дума някаква.
Другият се строполи. Наскачаха хора, незнаейки какво се е случило.
И той не знаеше.

На следващия ден се взря дълбоко в себе си.Не прочете нищо,нямаше нищо за четене.Само писа. С Nero Burning.

Станчо Павлов

02.04.08 Рейтингът на Вестника главоломно пада:


Рейтинг на Вестника


Дори и този, който го пише, престана да го чете.
*рейтинг отношение между процент одобряващи и неодобравящи


Смъртта на пирата II

Въпрос: Коя е най-голямата риба, която сте изяли през живота си. Отговор: Най-голямата риба, която съм изял, беше по-малка от мен. Тази, която ще ме изяде ще бъде по-голяма. Дано да бъде най-голямата риба, За да кажат: "Умря за Родината."

Станчо Павлов

01.04.08

Отново посегателства върху бившата социалистическа,
по чудо все още неприватизирана собственост


Посред бял ден – мартенски, слънчев и греещ, лицето Fe. Cu. , е забелязано, въоръжено с ножовка да извършва
подозрителни дейности спрямо катинара, който е бил последното препятствие към богатия на суровини, макар и
вторични, заден двор на учебно-производственото хале.
Лицето Fe. Cu.   е едно интересно лице – обитаващо недовършения строеж на територията на Университет
"проф. д-р Асен Златарав", успяло да избегне, засега обработването със СРС ( специални разузнавателни средства).
Забързани служители, заети със стрикното изпълнение на служебните си ангажименти – осигуряващи срещу нищожно
заплащане високото качество на учебния процес са забелязали тези дейнсти но не са им обърнали нужното внимание.
Техният висок морал – богата мозайка от Европейско - Антлантически ценности  не им е позволил дори и да допуснат
зла умисъл от един изграждащ Капитализма гражданин, каквито ние всички се явяваме по неволя.
След преодоляване на това последно препятстве, по време на обедната почивка, през която нашите достойни служители
се отдават в стола на гастрономични удоволствия – обикновено боб, супа или леща,  дейният Fe. Cu. натоварва две
тежки вторични суровини на камион, снабден с кран.
Те представлявали, сами по себе си две тръби, с диаметър около метър (1042,10 mm) и дължина – около два (2042,10 mm).
Любознателният читател веднага може да пресметне тяхното тегло, като знае, че дебелината е 10 ,10 mm а относителното
тегло на стоманата, от която те са били направени  е 7,8.103  kg/m3.
Помагъл му е нищо неподозиращия шофьор.
Леко отпуснатия след обилния обяд, наш достоен служител – Тенко, обърнал внимание на неестественото положение на
двете тръби – канчени на чужд камион с кран.
На нарочно невинния въпрос "Какво правите бе? ", гражданите декларирали, че ще карат тръбите  до стола.
По едва доловими с просто ухо вибрации в гласовете им, вроденият Тенков дедектор на лъжата засветил с ярка червена
светлина. Извършвайки експертна проверка от два независими источника, естеството на която запазваме в тайна, той
се уверил окончателно в несъвсем честните намерения на двамата. Извикал колегите си от работилницата и всички заедно
препречили  пътя на камиона с телата си, скандирайки "Но пасаран!". Единият от злоумишлениците избягал, заблуждавайки се,
че това е заплаха срещу неприкосновенността на неговата личност, и посегателство върху правото му да си ходи, където си
иска. А шофьорът останал поради, естеството на неговата професия. От бързо проведеното разследване на место се оказало,
че той бил съвсем невинен, защото не знаел кой го е наел.
Но следствието работи.
На следващия ден изчезнаха няколко метални скари за почистване на калта от обувките.
На следващия ден останалите такива бяха заварени.
Ще ви държим в течение.
А Вие бдете.

Смъртта на пирата I

По-дълга ръката му беше, И камата му ловко разпори плътта. Кръв, като вино от рана потече. Може би това е Смъртта - а - а. А а а а ... Как ще плаче мойта Бамбина. И морските битки ще стават без Мен. С Едноокия, вече не ще сме Комбина. Искам да бъда. И да ме има. Ка-питане, Мачтата - горе. Ка-питане, Платната - вдигни. Ка-питане, Морето е твое. По Дявола плюй и тръгни -и -и. И и и и . Там те чакат морски Корсари. Кралска фрегата те дебне в нощта. Спечелени битки, макар и нечестни. Чака те там и Смъртта - а - а. А а а а ... Тръгни Капитане ... Недей да ги питаш. На хорските клюки не да-вай у-хо... Попътен е Вятърът, добра е Вълната ... Боцмана в трюма налива вино. Тръгни Капитане, Тръгни ...

Станчо Павлов

25.03.08
Нов, тежък случай на нерегламентирана корупция разтърси вътрешностите на Държавата.
Комисията за защита на потребителите е заловила професор-хирург, завършил ускорени месарски курсове.
Той продавал животински органи (предимно свински), годни за имплантация, представяйки ги за човешки.
Лъжел и в грамажа!
Оправдавал се че са за износ. Комисията за защита на животните е ужасена.

Европейски козни срещу България:
Европата ни сака Царот за премиер-президент-председател.
Не ке го дадем Царот.
Сакаме монаркия и синот му Кардам да доди.
Белким ни управи (пак).


24.03.08

Партия на българските комунисти и наемните работници

След 10 ноември 1989г. се пръкнаха множество партии с различни убеждения. От тях само 88 участваха в изборите за местна власт през 2007. В програмите си те изразяват отношението си в чии ръце следва да принадлежи обществената собственост и начина на разпределение на народните богатства.
Партията на българските комунисти от сьздаването си, повече от 100 г. и сега е партия на наемните работници. Начело в ръководните органи бяха Г. Димитров, Васил Коларов, Г. Кирков и др. популярни сред българския народ личности, работили активно за изграждане на социализма в България.
След 10 XI 1987г настъпи духовно израждане на редица комунисти, били по време на социализма на ръководни постове в Партията и Държавата. Те спомогнаха за разграбването на народното имущество чрез приватизация и реституция на съществуващи предприятия, на кооперативното имущество и земя в частни ръце чрез заменки. Една част от лъжекомунистите в България станаха капиталисти, други тихомълком се покриха, обхванати от пълна апатия и не искат да си спомнят, че са били яленове на БКП. Ние, честните комунисти с висок глас заявяваме, че се разграничаваме от тях, че дълго време ни лъгаха, че са преданни на комунизма.
Повече не искаме и не желаем техните негативи в управлението на страната. Не искаме да носим гнева и упреците на гражданите на България.

Така например, комсомолчето Георги Георгиев - Гец от село Загорци, Община Средец, изпратен от БКП в гр. Киев - Украйна, за повишаване на своето образование, се съюзява там с капиталистически елементи и забогатява по нечестен начин. Икономическото задължняване на кооператива в родното му село, му дава възможност да изкупи движимо и недвижимо имущество на безценица.